Вход в системата



Потребители на линия

Членове : 744
Съдържание : 123
Препратки : 1
Брой прегледи на съдържанието : 223649
Начало Кратка история на моя град

Кратка история на моя град

Оценка на читателите: / 50
Слаба статияОтлична статия 

  

От далечните години на своето възникване и до днес Хасково уверено върви по пътя си, воден от упоритостта, трудолюбието и съзидателната амбиция на неговите жители.

Наследил богатите традиции на миналото, днес градът успешно гради своя нов, модерен и динамичен облик. 

За всички, които желаят да усетят уникалния дух на Хасково – едновременно спокоен и енергичен, традиционен и прогресивен, старинен и младежки, е нашето чистосърдечно

„Добре дошли в града на Богородица!“ 

 

Хасково – селището, наследило хилядолетната история на земите си, и днес удивлява с жилавостта си да живее градивно в настоящето и с дръзкия си поглед в бъдещето.
Най-вече със стремежа си да се съизмерва с другите градове на света. Той е рекордьор не само с монумента „Света Богородица с Младенеца“, но и с вярата и надеждата, че ще пребъде.

С любовта, с която жителите му го изграждат. Монументът „Света Богородица с Младенеца“, издигнат в чест на Божията майка, закрилницата на града, е в рекордите на Гинес. Изработен е от полимер-бетон, тежи 80 тона, общата му височина е 32,8 м, височината на статуята – 14 м.Открит е на 8 септември 2003 г. През 2004 г. в основата на монумента е изграден параклисът „Рождество Богородично“.

Разположен на пътя, свързващ Запада и Изтока, в Хасково се отразява цялата история на Европа. Пътят е причина и за възхода, и за паденията, сполетявали тези земи. Тук траките оставят силен отпечатък от разцвета на своята високоразвита цивилизация, свидетелство за което е и прочутата Александровска гробница, тук старите българи построяват уникални крепости, за да предпазят границите на българската държава от завоевателите от юг, но и понасят първите удари на византийските и османските нашествия. Тук, на пътя, се появява най-голямото тържище по българските земи през XVIII в. – Узунджовският панаир, и това ги съживява. Тук, в града на пътя, се разпалва духовният огън на Възраждането на юга, за да се поддържа силен и до днес.

Изследователите на неговата история закачливо подмятат, че Хасково е на юг от Благоевград, Ахтопол и дори от устието на Резовската река – най-южната точка на черноморския ни бряг. В по-широк мащаб и в по-европейски измерения е на почти еднаква географска ширина с Рим, Барселона, Тбилиси. Броят на жителите на града е 96 256 души, на общината – 116 705 души.

Южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица, обуславят преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско стъпало е 12,6°С. Зимата е мека и къса, лятото – дълго и горещо. Селските стопани недолюбват фьона през февруари, защото ранното затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши, но пък първият полъх на пролетта весели душите.