Вход в системата



Потребители на линия

Членове : 744
Съдържание : 133
Препратки : 1
Брой прегледи на съдържанието : 241207
Начало Училищни учебни планове Правила и процедури за регистриране ситуации на тормоз

ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ

ЗА РЕГИСТРИРАНЕ СИТУАЦИИ НА ТОРМОЗ

В ОУ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”

 

Разработени съгласно Заповед РД 09-5906/28.12.2017г. на Министъра на образованието и науката,

Приет на заседание на педагогически съвет  с протокол № 4/07.02.2018 г.

 

Настоящите правила имат за цел прилагането на цялостен училищен подход, полагане на координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на по-сигурна училищна среда.

І. Задължения на персонала

1. Училищен координационен съвет

  • Планира, проследява и координира дейностите за справяне с тормоза на ниво училище.
  • Обобщава предложенията на класовете и изготвя общоучилищни ценности, правила и последици.
  • Обсъжда и приема процедурите за докладване, регистриране и проследяване на случаите на тормоз.
  • Прави мотивирани предложения до директора с цел подобряване на работата.
  • Подпомага класните ръководители с материали или консултации със специалисти.

2.Училищен психолог

  • Член е на Координационния съвет за противодействие на тормоза в училище;
  • Съдейства на класните ръководители при извършване на оценката на тормоза в училище;
  • Отговаря за воденето и съхранението на Дневника за регистриране на случаите на тормоз;
  • Участва в екипите за работа по случай и разработва програми за работа с деца в риск

3. Класни ръководители

  • В началото на годината провеждат занятия в часа на класа, посветени на тормоза и насилието.
  • С помощта на учениците приемат ценности, правила и последици при прояви на насилие.
  • Запознават учениците с процедурата за съобщаване на случаи на тормоз.
  • Реагират при всеки опит за насилие над ученик в клас, съгласно утвърдените процедури и приетите правила и последици.
  • За всеки инцидент или проява на насилие попълват бланка (Информация за случай на тормоз –  Приложение №1), която предават на психолога.
  • Участват в работата на екипа, сформиран по конкретен случай на ученик от класа им.
  • Провеждат периодично превантивни занятия по проблемите на тормоза, като

могат да привличат различни специалисти, напр. от отдел „Закрила на детето“, ДПС, ЦОП и др.

  • Информират учениците за Националната телефонна линия за деца 116 111.
  • Информират родителите за дейностите по механизма, както и за приетите правила и процедури.
  • Съдействат за включването им в дейностите на ниво училище.

4. Учители, които не са класни ръководители

  • Включват темата за насилието в учебни единици, при които това е възможно.
  • Поощряват и развиват съвместното учене, както и поведение на сътрудничество и взаимопомощ.
  • Познават и използват установената система за информиране и съобщаване за случаи на тормоз над ученици.
  • Познават правилата и последствията на класа, прилагат ги и изискват от учениците да ги прилагат.

5. Дежурни учители

  • Спазват стриктно утвърдения от директора график за дежурство, следейки рисковите зони, в които е възможна появата на насилие и  тормоз.
  • Реагират според утвърдените процедури в ситуации на насилие по време на дежурството им.
  • Оказват съдействие на колеги при установени от тях нарушения на ученици и докладват на УКС.

6. Непедагогически персонал

  • Полагат грижи за предотвратяване на насилнически действия, на които станат свидетели.
  • Познават основните принципи на действие и ги прилагат –правила, последствия, протокол за реагиране на насилие.
  • Не допускат прояви на насилие и съобщават за тях на класен ръководител или член на УКС.

ІІ. Процедура за информиране и съобщаване на случаи.

  • Ученик, който е жертва на тормоз уведомява класния ръководител или учител, който съответно уведомява психолога по утвърдената процедура.
  • Всеки класен ръководител може да договори с учениците си от класа форми и начини за съобщаване на случаи на тормоз в класа.
  • Всеки учител и служител, наблюдавал ситуация на насилие между деца, е длъжен да информира психолога, който извършва кризисна интервенция. Сигналът се подава писмено по утвърдена бланка (Информация за случай на тормоз –  Приложение №1).  При случаи от второ и трето ниво психологът сезира УКС.

 

ІІІ. Процедури за регистриране, докладване и разглеждане на случаи на насилие и тормоз сред учениците.

Задължение на всеки учител е да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.

1. Водене на училищен дневник със случаи и управление на информацията

Дневникът със случаи се създава единствено за целите на анализа и планирането на цялостна училищна политика за противодействие на насилието и тормоза в училище. В него се документират единствено ситуациите, съответстващи на нива две и три според класификацията (Таблица 1), при които е необходима и намесата на координационния съвет. Ситуацията, която следва да се впише в Дневника със случаи, съдържа следната информация: дата; кои са участниците; какво е нивото на тормоза; кой служител е регистрирал ситуацията – име и подпис; какво е предприето като действия (интервенция); кои отговорни участници са информирани (институции, органи, родители);

На базата на вписаните ситуации, координационният екип извършва оценка на риска.

Екипът е отговорен за анализа и разпознаването на ученици, които участват и се въвличат в ситуации на тормоз, без значение дали извършват проявите или са пострадали от насилието. Анализът е подчинен на цели за извеждане на необходимост от индивидуална работа по случай с ученик, който се намира в ситуация на риск. Екипът създава процедура за откриване и работа по случай в училище.

Дневникът със случаи на училищен тормоз се съхранява при психолога.

Таблица 1

Ниво на тормоз

Отговор на училището

Документиране

Процедури за интервенция

Първо – ниско

нарушаване на

правилата

Действията се предприемат от класния ръководител, заедно с родител, като се предприема педагогическа работа – индивидуално, за група ученици или за целия клас.

При наличие на щети от материален характер – те се възстановяват.

При повторение на насилственото поведение или ако един и същ ученик е тормозен нееднократно, тогава се предприемат действия, предписани за ситуации от нива

две или три.

Ситуациите от първо ниво не се документират

1. Прекратяване на ситуацията и успокояване към всички участници.

2. Подборно информиране за случилото се от всички участници.

3. Уведомяване на родители.

4. Консултации –  предприемане на индивидуални разговори с участниците.

5. Мерки и действия от страна на класния ръководител за намиране на решение.

Второ – повтаряне

на едни и същи

нарушения на

правилата или с по-сериозни

последици

Действията се предприемат от класен ръководител, психолог, представител на УКС, директор и родител.

УКС прави оценка на риска и се  инициира индивидуална работа по случая. Като по преценка се уведомява ОЗД или полиция.

Ситуацията се документира в Дневник  за регистриране на случаите на тормоз.

1. Прекратяване на ситуацията и успокояване към всички участници.

2.Подборно информиране за случилото се от всички участници.

3. Уведомяване на ОЗД и/или полиция по преценка.

Уведомяването е задължително и незабавно в случаи на сексуален тормоз.

4. Уведомяване на родител.

5. Консултации.

6. Мерки и действия – работа на УКС.

7. Мониторинг на предприетите мерки и действия.

Трето – Системна злоупотреба със сила и при екстремни ситуации, в които съществува опасност за живота

Незабавно се уведомява ОЗД и/или органите на полицията. Действията се предприемат от директор заедно с УКС със задължителното участие на родител и компетентни власти - ОЗД, полиция и др. Отговорът на училището може да включва насочване към МКБППМН и полицията, ОЗД и общината, съставяне на протокол за тормоз и възстановяване на щетата, включване на учениците в допълнителни програми, насочване към услуги в общността

Ситуацията се документира в Дневника за регистриране на случаите на тормоз. Предприема се интензивна работа, включваща всички участници, оценка на потребностите и план за действие и се инициират процедури в съответствие със закона.

1.Прекратяване на ситуацията и успокояване.

2.Незабавно уведомяване на ОЗД и/или органите на полицията.

3.Уведомяване на родител.

4. Консултации – индивидуални разговори с участниците.

5. Мерки и действия от страна на УКС, интензивна работа по случая и насочване към други служби и/или услуги от страна на директора.

6. Мониторинг на предприетите мерки и действия.

IV. Мерки при кризисни ситуации

1. Комисията заседава най-малко един-два пъти в учебен срок и обсъжда изпълнението на плана, както и резултати от дейността си.

2. При наличие на писмен или устен сигнал, комисията се събира в рамките на 24 часа.

3. При възникване на кризисната ситуация веднага се уведомява Директора на училището. В рамките на един час се подава сигнал в РУО и Отдел „Закрила на детето” и полицията.

4. При възникване на кризисна ситуация или получен сигнал за ученик, жертва или в риск от насилие, комисията съставя индивидуален план за кризисна интервенция.

 

П Л А Н

ЗА РАБОТА НА

УЧИЛИЩЕН КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ

ЗА СПРАВЯНЕ С ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

В ИЗПЪЛНЕНИЕ

на „Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование“

 

учебна  2017-2018 година

Приет на Педагогически съвет с Протокол № 4/ 07.02.2017

 

СЪСТАВ НА УЧИЛИЩНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ:

Председател: Атанаска Тодорова Николова, заместник-директор по УД

  1. 1. Илия Добрев Сталев - психолог
  2. 2. Христина Янчева Масалджиева – класен ръководител ПЕ
  3. 3. Таня Христова Димитрова – класен ръководител НЕ
  4. 4. Иванка Тонева Славова – класен ръководител ПЕ
  5. 5. Антония Тенчева Захариева – класен  ръководител ПЕ
  6. 6. Светла Бойчева – класен ръководител НЕ
  7. 7. Десислава Никифорова Дукова – учител в ГЦОУД
  8. 8. Радка Петрова Стоянова – учител в ГЦОУД
  9. 9. Павлина Райчева Тодева – хигиенист

СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО

Тормозът е форма на насилие, която се определя като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група.

Това е:

  • Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
  • Извършва се от позицията на силата;
  • Повтаря се многократно във времето.

Проявите на тормоз най-общо могат да бъдат разделени на следните основни групи:

  • Физически тормоз - блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне на болка, спъване, затваряне в някое помещение;
  • Вербален тормоз - подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;
  • Психичен тормоз - подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи, изнудване, повреждане на имущество, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене;
  • Социален тормоз - избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, обект на тормоз, изолиране


Тормозът може да бъде реален или виртуален.

Основните признаци:

  • обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype, Facebook, Youtube, Snapchat и др.;
  • разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават;
  • снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространение на снимки или видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните мрежи, крадене на самоличност и др.

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА МЕХАНИЗМА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

І. Предмет

Проучване и подпомагане психичното развитие и здраве на децата в системата на основното образование, чрез превантивни мерки и сътрудничество по прилагането на механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище.

Единният механизъм за противодействие на тормоза е разработен от Министерството на образованието, младежта и науката с участието на МТСП, АСП, ДАЗД, МВР, ЦКБППМН и неправителствените организации – НМД, фондация „Стъпки за невидимите деца в Българи”. фондация „Асоциация Анимус”, Дружеството на психолозите в България и УНИЦЕФ.

ІІ. Цел

Разработване и прилагане на цялостен училищен подход, полагане на координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на по-сигурна училищна среда.

ІІІ. Задачи:

1. Разработване и прилагане на превантивни дейности за предотвратяване на тормоза в училище./Програма за противодействие на училищния тормоз – Приложение 1/

2. Разработване на защитна мрежа за интервенция при случаи на тормоз в училище.

ІV. Общи положения

1. Координационният съвет има делегирани отговорности, отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза. Съветът се ръководи  от заместник-директора.

2. Превенцията на тормоза включва комплекс от мерки, които най-общо имат за цел ограничаване и/или елиминиране на предпоставките и рисковите фактори, допринасящи за насилието.

3. Комплексът от превантивни мерки трябва да включва всички възможни аспекти и форми на тормоза, ясно да фокусира вниманието върху участието на всички групи и да се планира на три нива - класна стая/паралелка, училище, общност.

4. За да се изгради защитната мрежа е необходимо да се поставят ясни граници, изграждане на ценности, правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз във взаимоотношенията в училище

5. По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест.

6. Важно е да не бъдат омаловажавани и първите прояви на влошаване на отношенията между децата и поведение, което е неприемливо. Необходимо е още при най-малките сигнали и съмнения за тормоз да се предприемат стъпки, за да се предотврати ескалация на насилието и да се изпрати ясно послание, че такова поведение няма да бъде толерирано. Вниманието трябва да бъде насочено както към проявите на физически тормоз, така и към неговите социални и психологически форми.

V. ПЛАН НА ДЕЙНОСТИТЕ

Дейности

срок

отговорник

І. Дейности по разработване и прилагане на превантивни дейности за предотвратяване на тормоза в училище

1.

Запознаване на педагогическия съвет, родителите и учениците с превантивните мерки.

Начало на учебна година

Директор, класни ръководители

2.

Оценка на проблема, през мнението на учениците/учителите/родителите – с помощта на стандартизиран въпросник

октомври 2017 г.

Психолог

3.

Запознаване на учениците със същността на тормоза, проявите и участниците в процеса.

ноември 2017 г.

Класни ръководители

4.

Анализ на проявите на училищен тормоз и наличните правила и решения за справяне с него – форми, рeзултати, последствия, налични и липсващи правила.

декември 2017 г.

Училищен координационен съвет

5.

Запознаване на учители, ученици и родители с процедурите за реагиране в ситуации на тормоз.

декември 2017 г.

Училищен координационен съвет

6.

Изработване и разпространение на информационно-образователни материали, съобразени с различните възрастови групи и свързани с: кибертормоз, превенция на тормоза и др.

януари 2018 г.

Училищен координационен съвет

7.

Поддържане на интернет страница и папка с методически материали по превенция на тормоза в помощ на класните ръководители.

постоянен

Училищен координационен съвет

8.

Организиране Ден на розовата фланелка

февруари 2018 г.

Училищен координационен съвет

9.

Поддържане на непрекъсната връзка между класните ръководители и родителите за противодействие срещу проявите на тормоз.

постоянен

Класни ръководители

10.

Провеждане на индивидуални консултации с деца понасящи или извършители на тормоз.

постоянен

УКС

психолог

класни  р-ли

ІІ. Дейности по разработване и въвеждане на защитна мрежа

1.

Взаимодействие и решаване на конфликти между ученици, учители, родители и училищно ръководство.

постоянен

кл.ръководители

УКС

2.

Водене на дневник за регистриране на ситуации на тормоз в училището.

постоянен

Училищен колектив

III. Дейности с Училищно настоятелство

1.

Привличане на родители - специалисти от областта на помагащите професии, с чиято помощ могат да реализират училищни инициативи;

постоянен

УКС

Председател на УН

2.

Привличане на родители, които могат да станат посредници между училището и родителите или други организации и институции

3.

Работа с родители, които могат да осигуряват ресурси, за изпълнение на училищните дейности

 

Приложение 1


ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ

НА

УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ

2017-2018

 

Насилието в училище е явление със сериозни размери и оставя дълготрайни последици върху психическото здраве и поведението както на децата, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват. Разработването на училищна програма по проблемите на тормоза е процес, чието реализиране може да се търси в посока на:

повишаване чувствителността към проявите на насилие и тормоз;

  • повишаване чувствителността на учителите относно причините и ефектите от насилието и тормоза;
  • засилване на присъствието на възрастни на местата, където най-често се извършва тормоз;
  • стимулиране на учениците да търсят помощ, когато са тормозени;
  • предварително установен план за действие в случай на насилие.


1.ЦЕЛИ И ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ.

·       Спомагане за по-успешно преодоляване от учениците на възникнали затруднения в училището, семейството и обществото.

·       Ограничаване проявите на агресия в училище,  дома и  на улицата.

·       Оптимизиране и хуманизиране на взаимоотношенията.

·       Пренасочване и превръщане на отрицателната в положителна енергия и повишаване  творческия тонус на учениците.

·     Да се постави фокус върху конструктивните поведения на децата и учениците.

·     Да се подкрепи ролята на възрастните в грижите им за децата, както и сътрудничеството между институциите в системата на образованието, семействата и другите институции и служби в общността в тяхната съвместна грижа за подрастващите.

2.ЗАДАЧИ

·       Опознаване и проучване проблемите на учениците, причините за тяхното възникване и активно подпомагане на преодоляването им.

·       Усвояване от учениците на умения за саморегулация и самовъзпитание, за създаване на положителна самооценка и самостоятелен избор на жизнена оценка.

·       Участие в организирането и провеждането на всички училищни, класни и извънкласни форми на работа по проблемите на гражданското образование и възпитанието на учениците.

·       Обвързване на дейностите с множество прояви, свързани с физическото здраве, което ще спомогне за разреждане на напрежението в училище и изграждане на хармония между учениците от всеки един клас.

·       Подпомагане на педагогическия колектив по проблемите на възпитателната работа.

·       Осъществяване на връзки с държавните и обществените органи и организации, имащи пряко отношение към възпитателната работа и професионалното ориентиране.

3.ДЕФИНИЦИЯ НА ПОНЯТИЯТА ТОРМОЗ И НАСИЛИЕ.

С термина тормоз означаваме умишлено причиняване на вреда чрез множество повтарящи се действия (да се има пред вид, че насилникът и жертвата са с различен статут). Тормоз и роли:

  • мъчител (агресор) – инициатор и изпълнител, който кани другите да се присъединят, лидер, който измисля нови начини за издевателство;
  • помощник на мъчителя – помага с цел да получи одобрението на мъчителя, присъединява се към тормоза, когато вече е започнал;
  • подкрепящ мъчителя – винаги присъства, дори да не се намесва активно; присмива се на жертвата, окуражава мъчителя, приканва другите да се забавляват;
  • защитник на жертвата – опитва се да каже на другите да спрат, вика за помощ, защитава или насърчава жертвата;
  • страничен наблюдател – стои настрана, преструва се, че не забелязва, не взема страна и не прави нищо;
  • жертвата – обект на тормоза.

С термина „агресия” (насилие) означаваме множество разнообразни действия, които:

  • нарушават физическата или психическата цялостност на  друг човек;
  • нанасят му вреда;
  • противоречат на интересите му;
  • водят към унищожението му.

4.ВИДОВЕ ТОРМОЗ И НАСИЛИЕ.

- Открита агресия (конфронтацията) – бой, използване на оръжие, открито непочинение, открита раздразнителност и враждебност, крещене, досаждане,  инат, избухливост, обидчивост ...

- Скрита агресия – измама, бягство от училище, от дома, безделничене, употреба на алкохол, посегателство върху чуждите притежания, проява на жестокост към животни...

- Физическа агресия -  удране, блъскане, ритане, хапане, спъване, плюене, драскане, скубане, затваряне в стая..., чупене, повреждане, вземане на притежания.

- Вербалните действия са обиди, дразнене, подиграване, осмиване, поставяне на прякори, красъци, отправяне на заплахи, клеветене, злепоставяне.

- Реактивната агресия е отговор на осъзнаваната от детето заплаха. Това е незабавен отговор без оценяване на ситуацията.

- Проактивната агресия е непровокирана и е насочена към постигане на предварително осъзнати цели – придобиване на желана вещ, власт... Тя е добре планирана и целенасочена.

- При индиректната агресия нямаме открита атака,  нараняващото дете остава неразпознато, а нарането – не разбира причините за случилото се.

- Директната  агресия е  насочена към  навреждане, което може да обхване взаимоотношения с другите, самоуважението, позицията, психическото или физическото благополучие.

- Инструменталната агресия осигурява на детето определено възнаграждение или преимущество и е предварително планирана и  обмислена

- Неинструментална (враждебна) агресия - желанието да се причини болка е придружено от гняв, и носи белезите на  спонтанност, импулсивност, необмисленост.

- Автоагресия (изразява се в отказ от поддържане на добра хигиена; нагърбване със задачи, които  изтощават до изнемога; самоубийство (суицид) – като това може да бъде и неуспешен опит за самоубийство, т.е. вик за помощ и внимание).

- Пренебрегване е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.

5.УЧИЛИЩНИ ГРУПИ  И АНГАЖИМЕНТИТЕ ИМ В ПОЛИТИКАТА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ИНТЕРЕНЦИЯ НА НАСИЛИ И ТОРМОЗ.

5.1. Училищен екип:

Училищното ръководство

–       наблюдава ( в училищните коридори и  двора) и  съобщава при необходимост на класния ръководител или дежурния учител;  психолога, в УКС за негативни прояви;

–       се обучава при необходимост да различава следите от агресия; видовете тормоз; признаците, показващи, че детето е жертва; начините за справяне с агресора;

–       взема мерки, когато е необходима бърза и спешна реакция .

Педагогическият персонал

–     наблюдава (в клас, в училищните коридори и  двора) и  докладва при необходимост на психолога, УКС, пред Директора  или пред ПС за негативни прояви;

–     се обучава при необходимост да различава следите от агресия; видовете тормоз; признаците, показващи, че детето е жертва; и начините за справяне с агресора;

–     взема мерки, когато е необходима бърза и спешна реакция .

Друг училищен персонал

-наблюдава училищните коридори и  двора и  докладва при необходимост на класния ръководител, дежурния учител; психолога, пред директора за негативни прояви.

- взема мерки, когато е необходима бърза и спешна реакция.

5.2. Други:

Учениците - наблюдават (в клас, в училищните коридори и двора) и  съобщават при необходимост на класния ръководител, дежурния учител; психолога;  пред директора за негативни прояви;

–     се обучават да различават следите от агресия; видовете тормоз;  начините за справяне с агресора;

–     вземат мерки, когато е необходима бърза и спешна реакция .

Родителите

–     наблюдават децата си и  докладват при необходимост на класния ръководител, възпитателя или дежурния учител; психолога или пред Директора за негативни прояви;

–     се обучават при необходимост да различава следите от агресия; видовете тормоз; признаците, показващи, че детето е жертва; и начините за справяне с агресора;

 

6.ПРЕВЕНЦИЯ. ВИДОВЕ.

За справяне с негативните прояви са необходими превантивни мерки. Думата „превенция” означава предпазване, предупреждение. Съществуват:

  • Първична превенция – включва подходи за предотвратяване на проблема.
  • Вторична превенция - включва подходи, които се прилага след възникване на проблема с цел справяне с краткосрочните последици и задържане на  проблема от влошаване.
  • Третична превенция – подходи за справяне с трайните последици и предотвратяване на рецидив.

В зависимост от тежестта на агресивната проява се прилага различен тип превенция като се залага предимно на първичната с цел предотвратяване на инциденти.

7.ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ ЗА СПРАВЯНЕ С ПРОБЛЕМИТЕ

7.1. Утвърждаване и награждаване на доброто поведение с едно или няколко от изброените поощрения

  • Създаване и прилагане на широка система от вербални и невербални похвати.
  • Установяване на система от кредити или награди за награждаване на добрите примери или видимото подобрение.
  • Изпращане на поздравителни писма или картички у дома.
  • Раздаване на специални сертификати.

7.2. Въвеждане на дежурство в клас, по коридорите и в училищния двор.

7.3. Видеонаблюдение.

7.4. Прилагане на санкции

·       преместване – от място, група, паралелка

·       изземване на ролята  на агресора в значима група

·       откъсване от приятни за него дейности

·       ограничаване на участието му в престижни дейности – екскурзии, състезания и др.

·       натоварване с подходящи за ученика и  полезни за училището задачи

7.5. Прилагане на наказания според училищния правилник

8. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МЕТОДИ НА РАБОТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕВЕНЦИЯТА НА УЧЕНИЧЕСКАТА АГРЕСИЯ:

8.1. Моделиране на етично поведение в семейството, училището и на обществени места чрез правилното възпитание и личен пример на възрастните.

8.2. Откриване на симптомите и причините за всяка проява на агресивно поведение.

8.3. Контрол и съвместни действия на педагозите и родителите за преодоляване на агресивното мислене, настроение и поведение сред учениците.

8.4. Проучване и анализиране на причините и проявите на агресия чрез диагностики, разговори, консултации, анкети и др.

8.5. Възпитание и мотивиране на учениците да споделят проблемите и чувствата си, да владеят гнева си, да мислят преди да действат и да търсят алтернативни решения на своите проблеми – без агресия и насилие.

8.6. Включване на агресивните ученици и неформалните лидери в извънкласни дейности.

8.7. Изучаване и прилагане на добрите училищни  и други обществени практики по превенция и преодоляване на агресивното поведение сред учениците.

8.8. Стимулиране и мотивиране на учениците с морални награди.

8.9. Наличие на добър психоклимат в училище.

9. ПЛАН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ

На базата на програмата е изработен и План за противодействие на училищния тормоз за учебната 2017/2018 година, който е разработен на основание „„Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование“”.